25 Февруари 2007 - 15:10 Ледът искри край хижа “Скакавица” Паничище предлага добри писти за скиорите

Сапарева баня е чаровно курортно градче, разположено в полите на Кабулския дял на Мальовишка Рила. То е само на 75 км от София и като че ли е останало незабелязано от любителите на природата, а е един от най-лесните подстъпи към Седемте рилски езера. Преди милиони години котловината тук хлътнала и от разседа бликнали горещи минерални извори. Температурата на някои от тях е над 100 градуса.

Германеа е бил любимият град на император Юстиниян и останките на три от портите му могат да се видят днес в курорта - те са точно между Гейзера, минералната баня и балнеосанаториума.
Първи разкопки прави проф. Теофил Иванов през 1951 г. Наблизо е и праисторическото селище Кременик от V хил. пр.Хр.
Освен своята прочута балнеология, Сапарева баня предлага безбройни природни забележителности, разположени на различни надморски височини. Някои ентусиасти изминават пътя от София до тези части на Рила пеш, през Витоша и Верила, които се виждат на север. Предизвикателството отнема цели два дни, но си струва. Само за час и половина път от градчето, като се мине през с. Овчарица, се стига до седемте Овчаренски водопади на р. Горица, разположени по отвесния планински склон един над друг. Може да се отбиете пътьом и до Ресильовския манастир. Горица е приток на вливащата се в Струма река Джерман. Нейното име идва от Герман, което значело "горещ".
Нагоре от водопадите по немаркирана пътека се отива към пасищата, които пресичат седловината Юрушките гробища към високите части на Рила. Тези, които са се запътили натам обаче, е по-добре да минат през курорта "Паничище", разположен край едноименно езеро на височина 1350 м. До него води 10 км добре поддържано панорамно шосе, което тръгва от центъра на Сапарева баня. Пеша до Паничище се стига за около 2 часа. Там освен туристическия център на национален парк Рила ще намерите хотели, ресторанти и няколко хубави и не особено натоварени ски писти. Най-голямата пресича склона на връх Ташмандра и е дълга 700 м. На няколко километра над курорта при местността "Зелени преслап" шосето свършва. Ако зимата позволява, може да стигнете дотук с автомобил. Наблизо е и "входът" на най-малкия резерват от Националния парк Рила - "Скакавица", разположен върху 70 хектара между 1850 и 2050 м надморска височина.
Отлично маркирана и почти безпроблемна пътека отвежда за час до хижа "Скакавица" на височина 1876 м. Тя е на източния склон на връх Кабул. Била е първата хижа, построена в нашите планини през 1922 г. За съжаление през 1951 г. стихиен пожар я унищожил напълно. Десетина години по-късно е построена наново и днес е триетажна сграда, която предлага уют и удобства.

хижа Скакавица, снимка: bulgarian-mountains.com

До чешмата над "Зелени преслап", в южния край на поляната, наречена "Лопано", пътят се разклонява. Наляво продължава към хижите "Пионерска" и "Ловна". Пътят за "Скакавица" е надясно. Минава покрай левия бряг на едноименната река в мочурлив терен, който през зимата образува обширни полета от искрящ полиран лед. След тях пътеката се изкачва стръмно нагоре през прочутите Къркулици - така планинците наричат пътеките, изкачващи се много стръмно на зигзаг. Най-известната Къркулица в Рила планина е точно тук. Изкачването по нея трае само 20 минути, но "взема душата" на несвикналите. Щом я преодолеем, виждаме хижа "Скакавица". В нея могат да пренощуват повече от 100 души. Срещу хижата е хребетът Сухият чал - вододел между реките Скакавица и Джерман, който се спуска на север от езерото Бъбрека. През него минава и пътеката за хижа "Седемте рилски езера". Пътят е покрай Скакавишкото езеро, разположено на 2162 м югоизточно от вр. Кабул. Ако сте решили да тръгнете натам в снежно време, задължително е да се поинтересувате от състоянието на пътеките, да разберете има ли пъртина и опасност от лавини. Не тръгвайте по този маршрут, без да сте уверени в собствените си сили, без да познавате пътя и да сте сигурни в надеждността на вашата туристическа екипировка. Иначе пътят е не повече от 2,5 - 3 часа. Пред очите на минаващите по този маршрут се откриват вълшебни гледки.

Замръзналият водопад става за катерене

Река Скакавица отводнява Скакавишкото езеро. На север в образувания ледников праг е най-високият от рилските водопади - Скакавица. Височината му е около 70 м. От хижата до него се стига за 30 минути, след като се пресече мочурливата ливада и се тръгне по означената горска пътека. През зимата Скакавишкият водопад е най-любимото място за алпинистите, дръзнали да изкачват огромните ледени висулки, образувани от падащите води. Атракцията е невъобразима и зашеметяващо въздушна.

ледено катерене по водопад Скакавица, снимка: П.К. "Хеликтит"

Повечето катерачи предпочитат да изкачват близкия Малък водопад на р. Малка Скакавица. Той е със северно изложение, слънчевите лъчи рядко го галят и заради това предлага по-добър лед. Отвесната му замръзнала стена се вижда великолепно от барчето на хижата. Малкият водопад е също на тридесетина минути път, по пътеката за вр. Кабул (2531 м), на който е наречен целият тукашен рилски дял. Името му идва от турското "гостоприемен" заради неговата достъпност през летния сезон. За съжаление това не се отнася за зимния. Няколкото прага на водопада са с обща височина около 50 м, но предлагат маршрути със значителна трудност. В лявата и дясната му част в зависимост от температурите и теченията се образуват заледени драперии, наречени от алпинистите Висулките. Обикновено лявата от тях има форма на огромна ледена колона, която мени по невероятен начин цветовете си според дневната светлина. Непременно посетете това място, но внимавайте по замръзналите части на стръмната пътека.

Николай Генов
в-к Стандарт, Понеделник, 6 Февруари 2006