Карвинг ските могат да извършват три важни неща, които предишните по-стари ски не можеха, а именно:

1. Да описват дъга на завоя с минимално свличане или замитане - “релсов завой”.

2. Да извършват по-къс радиус на завоя с по-голяма скорост.

3. Да увеличат „трамплинният ефект”, вследствие на по-голямото огъване на ските по линията на наклона.

Тези 3 неща доведоха и до значително увеличаване скоростта на ските, по време на извършване на завоите. Днес, пред състезателите стои дилемата - „Как да развият специфичното скиорско умение, което ще им позволи мигновено променяне посоката на ските, без загуба на генерираната вече скорост от предходният завой?” 

Все по-масовото навлизане в употреба на карвинг ските, наложи и някои технически усъвършенствания на алпийската ски техника, като едно от тях е бързата промяна посоката на ските в завоя, по-специално в техническите дисциплини. Някои състезатели, (като неподражаемият Боде Милър) „изобретиха” и  адаптираха уникален стил на пързаляне, който им позволява да преминават вратите по най-краткия път, едновременно с това поддържайки висока средна скорост по време на движение по трасето.

Днес имаме щастието да се радваме на това „ново техническо изобретение” - карвинг ските. С тях състезателите се стремят да развият топ умението, което ще им позволи постигане на отличен контрол, както и навременно започване и насочване на ските в първата част на „новия завой” (фиг. №1), като ските се освобождават от натиска и посоката на предходния завой (облекчаване, откантване, презакантване).

Наблюдавайки тренировки на състезатели от световна класа (на средно стръмен терен), се забелязва „магията” на бързо презакантване на ските от „кант на кант”, след което мигновенно  извършване на „новия завой”, като целта е ските максимално да бъдат насочвани по линията на наклона. Днес изключителната конкуренция във всеки старт от Световната купа, предизвиква състезателите да карат на ръба на възможностите си на всякакъв вид заледени и стръмни теренни условия. Но за да се постигне високо ниво на майсторство, са необходими безброй тренировъчни часове и занимания още от най-ранна детска възраст.

От своя страна, треньорът трябва да е наясно с биомеханичните характеристики на движенията, за да може да обясни на състезателя какво, кога и защо да направи.

Примерът на (снимка №2) изобразява извършване на свободни завои на състезател във възрастова група 11-12г. След анализиране на действията му, се забелязват поредица от трудности, които той изпитва при извършването на свързани „верижни завои” на средно стръмен терен. Във фазата на завоя, където се извършва насочването на ските (сегменти 1 до 2), се забелязва драстично „избързване” на ските под центъра на тежестта на скиора, съпроводено с лимитирано сгъване на глезенните стави. Това води  (в сегмент 2) до „изоставане” на центъра на тежестта и загуба на контрол в следващите 2 фази на завоя, а именно фаза на управление и фаза на излизане от завоя (сегмент 3,4).

След коригиране на грешките (снимка №3), е видно как във фазата на излизане от завоя, скиорът е извършил своевременно откантване с преместване на центъра на тежестта спрямо ските (сегменти 1, 2). В (сегменти 2,3) той много умело използва сумарно всички части на тялото си (ходила, глезени, колене и таз), като постига максимално добро позициониране (центриране върху ските).

На (снимка №4) се вижда как доброто центриране, му позволява да постигне стабилна опора на ските върху снега. В (сегменти 1 до 2) той продължава да придвижва центъра на тежестта си откъм вътрешната страна на дъгата на завоя (центриране и инклинация). Следва увеличаване на ъгъла на закантване, повишаване на мускулното напрежение в краката и странично движение на долната половина на тялото (усукване и странично прегъване). В (сегмент 3), се извършва подготовка за повишаване на натиска в следващия етап (контролиране на натиска).

НАСОКИ

Основните технически действия във фазовата структура на завоя са както следва:

Освобождаване

Още при излизане от предходния завой състезателят пренасочва ходилата си под центъра на тежестта или центрира тежестта си върху ходилата. Каквато и да еконкретната ситуация, трябва да:

• освободи ските от настиска и посоката на предходния завой (облекчаване, откантване, презакантване);
• освободи центъра на тежестта и придвижи тялото си над ходилата и откъм вътрешната страна на дъгата на новия завой (центриране и инклинация);
• презаканти ските, за да премине към следващия етап;
• постигне стабилна опора на ските върху снега (опорна точка).

Закантване

Центриране върху ските и упражняване на постоянно мускулно усилие с цел:

• продължаване на придвижването на центъра на тежестта откъм вътрешната страна на дъгата на завоя (центриране и инклинация);
• увеличаване на ъгъла на закантване;
• повишаване на мускулното напрежение в краката и странично движение на долната половина на тялото (усукване и странично прегъване);
• подготовка за повишаване на натиска в следващия етап (контролиране нанатиска).

Натиск

Състезателят поддържа оптимален баланс, за да:

• продължи инклинацията на тялото (страничен наклон); продължи плавното увеличаване на степента на закантване до максимална амплитуда; контролира телодържанието и управлява повишаването на натиска върху ските в резултат на взаимодействието с вътрешни и външни сили;
• оптимизира скоростта на движение в желаната посока (управление натраекторията).

При активно движение частите на тялото работят или последователно, или синхронно. В ски спорта целта е частите на тялото да работят съгласувано. При изучаването на трите фази на завоя (насочване, управление и излизане от завоя) е много важно да обясните на своите състезатели, че преходът от фаза във фаза трябва да се извършва плавно.

Тренировъчни методи, които се използват при коригиране на грешки посочени на (снимка №2), в зависимост от възрастовата група са:

Комплексен - новият технически елемент се разглежда като единно цяло.

Разчленен - новият технически елемент се разглежда като съставен от отделни движения, които се усвояват поетапно. 

Комплексният метод е подходящ за преподаване на основни ски умения. Разчлененият метод е подходящ за преподаване на технически умения със средна и висока степен на трудност, както и за коригиране на допуснати грешки.

ProCoach

  Tweet