Изучаването и усъвършенстването на техническите прийоми са в основата на техническото изграждане на състезателите. Техническото усъвършенстване трябва системно да се внедрява в съзнанието на младия състезател. Той трябва да е дълбоко убеден от необходимостта от усвояване и усъвършенстване на основните техническите прийоми. Когато състезателят е съзнателно убеден, ще намери задоволство от тази често тягостна работа, т.е. необходима е мотивация в това направление. Няма съмнение, че треньорът трябва да е наясно в каква насока и върху какво трябва да насочи усилията си.

При работата за техническото усъвършенстване трябва да се дават ясни и точни указания за движенията и към това подходящи средства, за да е напълно разбираемо съдържанието.

Указанията и забележките на терена трябва да се предхождат от по-обширна теоретическа информация извън тренировката. Тогава корекциите, т.е. диалога между треньора и състезателите ще се насочи по верни и точни пътища. В тази насока особено полезно е този словесен подход да се допълни от демонстрация, видеозаписи и други спомагателни визуални средства. Видеозаписи на самия състезател се нуждаят от точен анализ, а при възможност за съпоставяне с елитни ски майстори, ефектът ще бъде значително по-голям.

Решителна за реализацията на тренировката за техника е необходимостта от концентрация. От значение е и подборът на профила на терена и състоянието на снега. Техническите познания, които придобива състезателят, стават и средства на тактиката. Затова често говорим за технико-тактическа тренировка. Обхватът на технико-тактическата тренировка са всички тези, които могат да се посочат като предсъстезателна подготовка. Затова към тези тренировки трябва да се подходи много настойчиво, съпроводени с отчитане на индивидуалността на състезателя към неговите моментни възможности и умения.

Технико-тактическата тренировка е насочена в следните направления:

1. Ситуационно основателно използване на техниката - тази насоченост е свързана с използването на врати в подходящо наредени трасета, за да може усъвършенстването на техническите прийоми да се насочи към прецизност, точност и за приучаване на вземане на правилни решения, кой прийом на какво място да се приложи.
2. Приучаване към правилна линия на движение - намирането на правилна линия на движение в плетеницата от врати без съмнение е обект на обучение, търсене и многократни тренировки в различни видове конфигурации в скоростните и техническите дисциплини.
3. Приучаване на състезателя към разумно преценяване, самонаблюдение, обхващащо не само техническото изпълнение, но и способност за правилна преценка на всяка създала се ситуация, за да реагира и действа правилно.

Треньорът трябва да помага на състезателя за собственото си опознаване в следните насоки:

• познаване на положителните качества на личностните слабости;
• проявяване на инициативност към отстраняване на слабостите и усъвършенстване активно на положителното;
• по време на тренировки и състезания да могат да се изявяват положителните качества.

Разбира се, това не обхваща всичко в тази насока. Всеки състезател трябва да бъде убеден и да възприеме стремежа на треньора в това направление.

Съвременната тенденция на подреждането на трасетата постави изискването към характера на завоите, особено към тези с по-големи отклонения. Така техниката претърпя съвременна модификация, изразяваща се главно до: 

Атлетична позиция

Овладяването на атлетична позиция на тялото върху ските е основата в алпийската ски техника. Всичко започва, продължава и завършва с добра атлетична стойка.

Атлетичната позиция се характеризира със сгъване в глезенни, коленни и тазобедрени стави.

Трупът и тазобедрените стави са перпендикулярни на центъра на ските. Това перпендикулярно положение осигурява стабилна платформа, която позволява на краката да работят самостоятелно и независимо, както и способността на скиора да се адаптира своевременно към промените в терена. Важно е погледът да бъде отправен в перспектива, за да се предвидят следващите действия.

Естествено балансирана позиция на ръцете: леко встрани и напред.

Необходимо е да се поддържа атлетична позиция във всички фази на завоя, като степента на сгъване и разгъване в ставите постоянно трябва да се коригира според радиуса на завоя, профила на терена и скоростта на движение.

Поддържане на симетричен ъгъл на закантване на вътрешна и външна на завоя ска.

Предимството в поддържането на успоредни ски по време на извършване на завоите е, че то позволява на вътрешната на завоя ска да работи по-ефективно и в хармония с външната на завоя ска. При този синхрон на работа на ските се постига по-ефективно и "чисто" изпълнение на завоите. Ако при извършване на завоите ските не са симетрични, това води до:

- начупване дъгата на завоя
- неправилно разпределение на натиска върху центъра на ските
- неправилно разпределение на тежестта (вътрешна и външна на завоя ска)
- загуба на страничен баланс, както и във фронтално и вертикално направление

Поддържане на атлетична позиция и успоредни ски във всички фази на завоя ще избегне допускането на подобни грешки.

Центриаране (локализиране на опорния център)

Центриране (локализиране на опорния център) се постига чрез синхронизирано прегъване в глезените, коленете, ханша и раменете. Степента на сгъването е продиктувано от наклона на трасето и радиуса на завоя. Колкото по-стръмен е наклона и по затворен радиуса на завоя, толкова степента на прегъване в ставите е по-голямо. Локализирането на опорния център се променя по време на извършване на завоите, като най-силно сгъване в ставите е изразено в непосредствена близост до вътрешния на завоя кол/врата.

Eфективно локализиране на опорния център може да се постигне само чрез поддържане на атлетична позиция по време на извършване на завоите.

Динамичен баланс в различните координационни направления

Динамичният баланс в различните координационни направления предполага развити умения за:

• движение по линейна и/или ъглова траектория;
• поддържане на стъпалата в една линия с центъра на тежестта по време на движение;
• контрол и взаимна съгласуваност на движенията на тялото в различните координационни направления (чрез контрол над мускулното усилие);
• ефективна съгласуваност между работата на мускулатурата и работата на костно-ставния апарат;
• центриране на тежестта при изпълнение на завой – с цел противодействие на външните сили.

Стабилна странична платформа (с раздалечени колене и ходила) се обуславя от анатомичната структура на състезателя и е въпрос на лично предпочитание и стил. Също така, твърдостта на обувките и нагласата на кантинга влияят на позицията на ходилата върху ските. В дисциплината слалом, балансирана позиция по време на извършване на завоите е от съществено значение.  Постигането на добър динамичен баланс дава по-голяма свобода и възможности на състезателя да променя бързо посоката на движение, както и да прилага прогресивно увеличаване на натиска и заканта. Разпределението на тежестта върху ските се променя според наклона на трасето, радиуса на завоя и състоянието на снега.

Факторите, които оказват влияние върху способността за поддържане на страничен баланс, са:

• способността за управление на страничния наклон на тялото при закант;
• разделното телодържание (странично прегъване);
• снежните условия (които се отразяват на степента на закантване);
• техническите характеристики на ските – устойчивостта им при странично усукване (деформация) и при поддържане на постоянен ъгъл на закантване;
• ъгъл на наточване на кантовете.

Факторите, които оказват влияние върху способността за поддържане на вертикален баланс, са: 

• физическата кондиция;
• екипировката (коефициентът на еластичност на ски обувките);
• специфичните ски умения (движение на глезените, коленете, таза).

Балансът във фронтално направление предполага:

• адекватно разпределение и/или контрол над надлъжния натиск върху ските;
• прилагане на надлъжна сила;
• задаване на ъглов момент в надлъжно направление (чрез закантване и управление на траекторията).

Факторите, които оказват влияние върху способността за поддържане на ротационен баланс, са:

• физическата кондиция;
• умението да се контролират разделно движенията на различните части на тялото;
• способността за уравновесяване (центриране) на тежестта на тялото;
• умението да се упражнява контрол над ротацията на тялото посредством движения на ръцете;
• страничното прегъване (глезени, колене, таз);
• тайминга.

ProCoach

СЛЕДВА > ЧАСТ 2 > Стратегическа преценка на трасето, Зрителна острота, Движение на ръцете и щеките, Атакуване и преодоляване на вратите, Контрол над натиска върху ските, ФАЗОВА СТРУКТУРА НА ЗАВОЯ.

  Tweet