22 Юли 2002 - 15:01 Финал на офроуд рали "Ком-Емине"

Завърши първият аматьорски 4x4 off-road рали-маратон "Ком-Емине", организиран от "Трофи Клуб България". През четирите дни на състезанието, участниците преминаха 580 км. по билото на Стара Планина, движейки се по първокласни до четвъртокласни асфалтови пътища, изоставени коларски и горски пътища, комбинирани с участъци изобщо без път. Състезателите трябваше да се справят с нелекото трасе, въпреки тежките климатични условия, който ги затрудниха още от първия ден. Екипажите бяха разделени в три групи.

В клас “Екстремен” на първо място са Сашо Ковачев / Тодор Христов с “Мерцедес G”, следвани от Иван и Димитър Иванови (баща и син) с “Роувър” от “Дарукар”, на трето място останаха Янчо Терзиев / Митко Ангелов също с “Мерцедес G”, а на четвърто - инж. Стефан Атанасов с “Тойота Land Cruiser”.

В клас “Туристически” призовете си поделиха Андон Миланов с “Мерцедес G”, Емил Нешев с “Нисан” и Росица и Борислав Благоеви със “Сузуки Витара”.

Мотоциклетистите от клуб “Стоманени зверове” /Кремиковци/ взеха първите три места в клас “Ендуро”. Първи е Ангел Минков, втори Семко Семков, а трети - Огнян Митов.

Призът за феърплей беше присъден на Венцислав Великов с “Мерцедес G”, който помагаше на всичките си конкуренти по дистанцията.

Без дъжд не мина и четвъртият последен етап на 20 юни, в който окаляните машини преминаха по шосе край Слънчев бряг и Влас. По преценка на организаторите колоната от мотоциклети и джипове е била разтегната на места до 4 км. Едва ли бяха обаче много зрителите, които роптаеха срещу задръстването, тъй като гледката беше наистина впечатляваща.

Най-отпред като ято разсърдени оси се движеха мотоциклетистите от превърналите се в любимци и на състезатели, и на публика представители на мотоклуб “Стоманени зверове” от Кремиковци. След тях бяха наредени автомобилите на състезателите, на организаторите, на съдиите и доктора – естествено всички със задвижване 4х4. В края внушителната и много шумна колоната се оформяше от колите, които возеха почитателите на офроуда. Те са бяха натоварили кой на каквото свари – джипове, мотоциклети, леки коли, пикапи, че дори и таксита.

Недалеч от туристическия комплекс “Елените” състезателите слязоха от асфалта, за да се върнат в естествения за един истински джип горски път. Дотук стигнаха и повечето от зрителите, които не можаха да продължат нататък с градските си возила. Последните петнадесетина километра до финала не се зачитаха като специален етап с измерване на време. След дъжда в Слънчев бряг слънцето започна отново да прижуря и всички натиснаха яко газта, за да стигнат час по-скоро до бленувания от 4 дни черноморски нос.

Началото на колоната спря на поляната край фара на Емине и последните метри от Стара планина някъде към 17 часа. Стръмният откос до морето не позволи на състезателите да се изкъпят веднага в прохладните вълни, разбиващи се на стотина метра под краката им.

След няколко снимки за спомен екипажите се отправиха към финалната арка, която бе издигната след още километър-два край стария параклис в подножието на с. Емона. Тук именно бе отбелязан и последният – 580-ти километър от състезанието. След символичния финал състезателите имаха на разположение 3 часа до награждаването, което бе насрочено за 20 часа. Повечето от потъналите в прах и кал мотоциклетисти, пилоти, навигатори членове на съпътстващите екипи се отправиха към плажа на Иракли.