04 Юни 2004 - 16:16 Огромен дирижабъл над София рекламира новата 1-ва серия на БМВ

“Граф Цепелина, оттука мина и си замина, О, Боже мой…” Едва ли има българин, който да не е припявал този популярен градски шлагер. Малцина наши съвременници обаче са наясно, че неговият автор Стоян Миленков е бил вдъхновен за написването му от едно историческо събитие, което било на гребена на обществения интерес у нас през 1929 г. Именно тогава легендарният дирижабъл LZ 127 "Граф Цепелин" прави първата в света околсветска обиколка, преминавайки включително над България и София. За огромно разочарование на нашите баби и дядовци обаче цепелинът прелита транзит над странатна ни.

Точно 75 години по-късно най-големият пътнически дирижабъл на планетата пристигна у нас с две цели - да поправи пропуска на капитана на LZ 127 "Граф Цепелин" и да направи промоция на новата “1 серия” на “БМВ”. За първи път цепелинът кацна на летище София на 1 юни след обяд. Първите шест българи прекрачиха прага му в 11 часа на следващия ден за кратка разходка над столицата. Между тях беше и репортер на “Монитор”.

Гостуващият в страната ни цепелин е един от трите дирижабъла на германската компания “Цепелин Луфтшихтехник”. Те са построени за рекордно кратък срок от 3 години.

Докато научавам тези подробности наблюдавам с интерес подготовката на цепелина за предстоящия полет. Въздушният кораб е прекарал нощта, привързан към една яка 35-метрова мачта. Тя от своя страна е прикрепена към специална хидравлична платформа към шасито на един огромен камион. Освен за основа на мачтата камионът служи и за нейното транспортиране в свалено положение. Докато “Цепелин NT” прелита от едно място на друго камионът с мачтата го следва по шосе, за да го посрещне до следващата точка за нощуване.

Привързан плътно с нос към мачтата цепелинът прилича на един огромен ветропоказател. При всеки порив и промяна на вятъра той се завърта по посоката на най-малкото съпротивление. Почти през цялото време гондолата на дирижабъла се намират на няколко педи над земята. От време на време въздушният кораб допира земята с малкото помощно колело, монтирано под гондолата му. До стълбичката ни посреща капитанът на “Цепелин NT” Оливър Йегер. Той помага на дамите да се качат в удобен момент, когато разстоянието между земята и стълбичката е минимално и дирижабълът е застинал за миг на място.

След като прекрачвам прага на пътническия салон се впечатлявам от простора в него. Преди полета си представях, че интериорът в гондолата ще е подобен на този в самолета – с тесни пътеки между креслата и малки илюминатори. Оказва се обаче, че между разположените в един ред от двете страни на пътеката луксозни кожени кресла има поне метър разстояние. В гондолата на “Цепелин NT” има общо 12 кресла. Двете в предната част са за пилотите. Пред тях е разположен внушителен пулт с множество ръчки, копчета и всевъзможни други уреди.

Разглеждам с любопитство пилотското оборудване, докато капитан Йегер не ни подканя да седнем и да затегнем предпазните колани. “След като наберем височина ще имате възможност да се разхождате из цялата гондола”, обяснява ни на английски пилотът. Преди да се вдигнем във въздуха екипажът на дирижабъла и наземният персонал насочват дирижабъла с нос срещу вятъра. Щом това стана въжето бе откачено от закотвящата мачта. В този момент се чува воят на форсираните двигатели и дирижабълът започна плавно да се издига напред и нагоре с вирнат около тридесетина градуса към хоризонта нос.

След няколко минути цепелинът преминава в хоризонтален полет и капитан Йегер ни подканя да се освободим от коланите и да се поразтъпчем из гондолата. Ставам плахо и правя първите неуверени крачки. Отвсякъде се разкрива фантастична панорама към града отдолу. Най-стресираща за наблюдение се оказва тапицираната като пейка платформа в задната част на гондолата. Тук стъклото е изтеглено силно назад, затова, ако седнеш на нея, можеш да се надвесиш директно над зеещата отдолу бездна. Втора екстремна точка за наблюдение е отвореният в предната дясна врата прозорец. През него можеш да провреш глава, за да почувстваш още по-силно пустотата отдолу и шумът на въздушния поток в ушите.

Най-интересно е обаче на площадката зад креслата на двамата пилоти. Капитан Йегер е заел предното дясно кресло, а колегата му Юрген Вюртц седи вляво от него и управлява кораба с леки движения на китката на лявата ръка. Тя е обхванала висок петнадесетина сантиметра джойстик.

Погледнат отдолу цепелинът се плъзга във въздуха тихо и плавно, без каквито и да било видими сътресения. В действителност обаче, ако си на борда му, огромният кораб постоянно вибрира, потъва и подскача под въздействието на поривите на вятъра и въздушните ями. Юрген Вюртц реагира мигновено на всяко отклонение и стабилизира тутакси цепелина, без да поглежда изобщо към екраните пред него. Това явно се дължи на рутината и на стотиците прекарани във въздуха часове. Питам го как се кара такъв огромен кораб с толкова малка ръчица.

“Джойстикът е свързан посредством електрически кабели към моторите и стабилизаторите. Цепелинът има три бензинови мотора. Всеки от тях е с мощност 200 к.с. Два от двигателите задвижват страничните пропелери, а третият върти монтираните в опашката две перки. Едната от тях изпълнява ролята на хоризонтално кормило. Изменяйки тягата й мога да завъртам опашката наляво или надясно. А чрез завъртане на двата странични и централния заден пропелер около вертикалната им ос променям тягата във всички посоки - напред, назад, нагоре или надолу. По този начин с “Цепелин NT” мога да извършвам същите маневри, които правят и пилотите на въртолетите”, разкрива Юрген тънкостите на пилотажа.

“В момента се движим със 70 км в час на височина от около 500 м над София”, допълва колегата си Оливър Йегер. Интересувам се каква е максималната скорост на движение и максималната височина на полета на “Цепелин NT”. “Максималната скорост на кораба е около 125 км в час, но таванът на полета зависи от доста фактори като натоварването на цепелина, обемът на хелия в него, външната температура и атмосферното налягане. Досега сме летели на максимална височина от около 3000 м над морското равнище”, отговаря капитанът.

Докато разговаряме под нас се нижат зелените петна на Борисовата градина и Южния парк. После преминаваме над булевард “България” и правим плавно обратен завой в началото на Бояна. На връщане прелитаме над стадион “Раковски”, НДК, над стадионите “В. Левски”, “ЦСКА”, “Колодрума” и трите водни огледала на къпалнята “Мария Луиза”. Докато се реем над НДК различавам с просто око хората отдолу с вдигнати към небето глави. Махам им през отворения прозорец, без да съм сигурен, че някой е забелязал жеста ми. При всички случаи обаче е ужасно приятно да чувстваш целия свят под краката си.

Красимир Миланов
в-к Монитор, 05.06.2004

“Цепелин NT” - технически характеристики:

Обща дължина – 74,7 м. (10,7 м. на гондолата)
Височина – 17,6 м.
Широчина – 19,9 м. (1,75 м. на гондолатна)
Крейсерска скорост – 80 км. в час
Обем на хелия - 8450 куб. м.
Обща площ - 2630 кв. м.